Синдром на дефицита на вниманието и хиперактивност: Ето защо често се диагностицира по-късно при жените

Забравяте ключовете си, не можете да се концентрирате, имате нисък праг на търпимост... погледнати поотделно тези неща могат да се случат на всеки. При наличие на всички тези симптоми за по-дълъг период от време може да става въпрос за Синдрома на дефицита на вниманието и хиперактивност (СДВХ).

СДВХ: Това трябва да знаете за Синдрома на дефицита на вниманието и хиперактивност

СДВХ е съкращение от Синдрома на дефицита на вниманието и хиперактивност. На засегнатите им липсва допамин, те не могат да се мотивират да свършат „скучни задачи“, те се сдобиват с липсващия им допамин например от видео игрите, съдържанието в социалните медии, консумиране на сладки храни, както и при пазаруването или екстремни спортове. Освен това те бързо се разсейват, не могат да контролират съзнателно концентрацията си и се справят трудно със задачи, които включват планиране и приоритизиране. Частта от мозъка, която отговаря за управлението и контрола (префронтален кортекс), е по-малко активна при хората с това заболяване.

Какви форми на СДВХ съществуват?

Разсеяност: изрязява се в мечтаене, липса на концентрация в работата или училище, отлагане на задачи, забравяне на срещи... Фокусът върху нещо се случва трудно, защото други мисли постоянно Ви разсейват.
Хиперактивност/импулсивност: не можете да стоите спокойно; имате силно желание да се движите.
Комбинирана форма от хиперактивност/импулсивност и невнимание: тук симптомите са както липса на концентрация, така и повишената нужда от движение.

СДВХ се диагностицира по-късно при момичетата, защото се изразява най-често в невнимание, а при момчетата - в хиперактивност. При тях лесно се забелязва, тъй като те внезапно стават в час и изтичват до прозореца, трябва да им се напомня постоянно да не пречат на останалите, докато учат, а при момичетата симптомите се разпознават по-трудно: те закъсняват доста, забравят домашни или имат проблеми с концентрацията или ученето, но поведението им е по-умерено и не се забелязва толкова. Проблемите при момичетата могат изобщо да не се разпознаят в училище и някои жени дори не получават тази диагноза, защото оценките не са толкова зле (в креативните предмети често дори могат да бъдат класифицирани като много надарени), а невниманието е в рамките на допустимото. Може да се случи диагнозата да се прояви тепърва в 30-те или 40-те години – понякога едва когато детето на майката прояви подобни симптоми, чак тогава и тя се диагностицира със СДВХ.

Какви са симптомите на СДВХ?

Загуба на представа за време: Бързо проверявате кои са най-добрите електрически четки за зъби в интернет и изведнъж е минало повече от час. Пропуснати срещи, неправилна преценка за продължителността на задачите – накратко просто липсва чувството за време. Когато засегнатите хиперфокусирано работят върху дадено нещо, те не забелязват, че вече е време за почивка и се чувстват изтощени след това.
Прокрастинация/отлагане на задачи: Всички задачи, които се възприемат за скучни, биват поне по веднъж отложени. На засегнатите им е трудно да се мотивират да вършат монотонни дейности (да измият чиниите, да изперат, да попълнят данъчна декларация...).
Парализа на анализа: По вероятност взимането на лесни решения може да се окаже доста сложно. Засегнатите се чувстват нерешителни. Авторката и засегната от СДВХ Ангелина Бьоргер описва момент от живота си в своята книга, в който се е чудила дали да се разходи със своя приятелка и кучето ѝ. Тя все още си е седяла вкъщи чудейки се, когато те вече се връщали от разходката.
Трудности при започване на задачи: В какво са добри хората със СДВХ? Да направят нещо веднага, ако то им се струва интересно или вълнуващо в дадения момент. В какво обаче не са добри? Задачите без краен или с по-дълъг срок за изпълнение. Мислено на тези задачи се поставя етикет "не сега" и те не започват да ги изпълняват. Едва малко преди крайния срок те се задействат и тогава могат дори да се представят по най-добрия начин.
Забравяне на важни задачи: Съвет, който важи и за хора, които нямат СДВХ: моля, записвайте си всички важни срещи и задачи в календар и не разчитайте на паметта си. Благодарение на Google Assistant и други приложения, в днешно време можете да не забравяте рожденни дни и да организирате социалния си живот като вписвате всичко в календара.
Разхвърляност: Добър трик (не само за хора със СДВХ) е да поставяте ключа си винаги на едно и също място. Хората със СДВХ са склонни да губят вещи, а често не са и достатъчно прилежни в поддържането на домакинството си.
Емоционален дисбаланс: Обикновеното ежедневие вече изисква толкова много енергия от засегнатите, че те не са достатъчно емоционално стабилни, когато нещо се обърка, а това може да бъде придружено от по-тежки емоционални реакции.

Това, че един път в малко по-напрегнат за Вас период сте забравили ключовете си не означава, че имате СДВХ. Трябва да сте имали много симптоми за дълго време, включително и в детството си, за да получите тази диагноза. Решаващият фактор за лечението е колко тежки са симптомите и колко често се проявяват.

Какво влошава симптомите?

При осъзнат и здравословен начин на живот в някои случаи симптомите могат да се повлияят положително. Има негативни фактори, които също могат да влошат състоянието:

Прием на прекалено много захар и вредна, мазна храна
Твърде дълго гледане на телевизия или прекалено много време, прекарано в социалните мрежи (води до твърде много допамин)
Нередовен сън
Липса на спорт
Стрес
Прекалена възбуда (например от шумна обстановка)

Забележка:
Потърсете професионална помощ, ако се нуждаете от подкрепа.

Стратегии за справяне със СДВХ

Има безброй начини, които могат да помогнат за справяне със СДВХ. Например: присъствието на втори човек, когато чистите, за да не се разсейвате или когато искате да се фокусирате само върху една задача. В интернет има инфлуенсъри, които споделят опита си в YouTube, TikTok и др. и трикове, които са открили за справяне с тежките ежедневни задачи.

Какво още помага:

Спорт: Редовното спортуване осигурява повече баланс, особено препоръчителни са спортове като каране на колело, които са свързани с баланса.
Медитация: Тя може да се отрази позитивно върху концентрацията.
Свирене на музикален инструмент: Особено при деца може да помогне за справяне с хиперактивността.
Време за социални контакти: Времето с любимите хора повишава усещането за благополучие.