Симптом на поликистозните яйчници - специалист разказва повече

Най-важните факти за симптомите на ПКЯ

Д-р Дияна Пекич е специалист по гинекология и акушерство, както и основател и директор на центъра за ПКЯ във Виена. Там тя съветва и лекува жени и двойки, които се борят със симптомите на ПКЯ. В тази статия д-р. Даяна Пекич не само разказва повече за ПКЯ, но също така препоръчва на жените да потърсят медицинско лечение възможно най-скоро, ако подозират, че страдат от това състояние.

1. Какво е Синдром на ПКЯ и как възниква?

Синдромът на поликистозните яйчници е хетерогенна клинична картина, чийто произход и развитие все още са до голяма степен неясни. Предполага се, че причините са генетични и се обострят и от фактори на околната среда. Около 5 до 15% от жените в репродуктивна възраст са засегнати, което прави ПКЯ най-често срещаното нарушение на функцията на яйчниците. Множествените кисти, които повечето пациенти имат на яйчниците, са типични за заболяването. Синдромът на ПКЯ обикновено се забелязва за първи път от пубертета, но при много жени той се развива напълно едва в по-зрелите години. Клиничната картина е изключително разнообразна, така че рядко две жени страдат от абсолютно еднакви симптоми.

2. Кои са симптомите на ПКЯ?

Типичните характеристики на Синдрома на ПКЯ са:

• Нарушения на менструалния цикъл – нередовна менструация или липса на менструация
• Повишено окосмяване по лицето и тялото
• Косопад
• Мазна кожа и акне
• Намалена плодовитост
• Депресивни състояния, склонност към тревожни разстройства
• Нарушения на съня

3. Подозирам, че може да страдам от Синдром на ПКЯ. Към кого да се обърна, за да бъда диагностицирана?

Първата точка за контакт обикновено е гинекологът, а при по-младите жени педиатърът или семейният лекар. Въпреки че заболяването е известно от толкова дълго време и е доста широко разпространено, Синдромът на ПКЯ продължава да поставя множество въпроси: например, все още има много противоречиви дискусии относно точното определение. В повечето проучвания на ПКЯ се използва определението според Ротердамските критерии – така Синдромът на ПКЯ се определя от три основни характеристики, две от които са достатъчни за диагнозата, когато други причини са изключени:

• Клинични и/или биохимични признаци на хиперандрогенемия (= повишени мъжки хормони в кръвта и/или повишено окосмение)
• Олиго-/ановулаторни цикли (= липсващо или нередовно менструално кървене, липса на овулация)
• Поликистозни яйчници, които могат да бъдат открити чрез ултразвуково сканиране и/или повишено ниво на AMH (анти-Мюлеров хормон) в кръвта

Въпреки че около 50% от засегнатите страдат от затлъстяване и инсулинова резистентност, те не спадат към симптомите на ПКЯ.

4. Как може да се лекува Синдромът на ПКЯ и какви лекарства помагат?

Синдромът на ПКЯ има много различни характеристики, следователно терапията трябва да се планира индивидуално за всеки пациент.

Има три основни стълба при лечението на Синдрома на ПКЯ:

• Лечение при неосъществено желанието за забременяване
• Лечение на кожни проблеми
• Лечение и профилактика на метаболитни компоненти на Синдрома на ПКЯ

5. Все повече се говори за това, че жените със Синдром на ПКЯ имат проблеми със забременяването. Какво трябва да се има предвид в случай на ПКЯ и планиране на бременност?

30% от жените със Синдром на ПКЯ забременяват без допълнително лечение. Останалите 70% се нуждаят от помощ. Лечението винаги трябва се планира индивидуално и зависи не само от Синдрома на ПКЯ, но и от други фактори: важна е проходимостта на Фалопиевите тръби и качеството на семенната течност на партньора на пациента. Практично е за пациентите всички тези прегледи да се извършват на едно и също място.
Някои жени, страдащи от Синдром на ПКЯ, нямат овулация след спиране на противозачатъчните. При млади жени е възможно да се изчака няколко месеца в началото, за да се възстанови овулацията, преди да се определи трайна липса на овулация с ултразвукови контроли, започва се с най-простите мерки, като стимулиране на яйчниците с ароматазен инхибитор или таблетки кломифен цитрат, както и инжекции с FSH. Пациентите могат да се възползват от лечение с мио-инозитол или метформин, лекарство, което противодейства на инсулиновата резистентност. Ако бременността не настъпи след няколко месеца, вътрематочната инсеминация може да се извърши за два до три месеца. Понякога изкуственото осеменяване не може да бъде избегнато, oсобено при жени на 35 и повече години; ако повече от 2 г. не успявате да забременеете, ако Фалопиевите тръби са запушени и/или спермограмата на партньора не е с добри резултати, тогава ин-витро оплождането би било терапията с най-добри шансове за успех.

6. Какво бихте искали да кажете на страдащите от Синдрома на ПКЯ? Имате ли някакви съвети?

Колкото по-скоро пациентка с ПКЯ получи подходящ съвет и лечение, толкова по-добри са шансовете за щастлив живот със Синдрома на ПКЯ. Много жени, засегнати от ПКЯ, страдат, без дори да знаят, че зад симптомите се крие заболяване. Често започва още в пубертета – фазата от живота, в която приемате своето съзряване както физически, така и психически. Този момент в живота е важен, защото всеки от нас може или да натрупа много самочувствие, или да го загуби завинаги. Козметичните проблеми не улесняват засегнатите момичета: акне, повишено окосмяване по тялото, наддаване на тегло на места, където искате да сте слаби. Годините минават бързо и Синдромът на ПКЯ прогресира, менструалните цикли намаляват, теглото се увеличава и желаната бременност обикновено не настъпва. Постоянно сме бомбардирани от филми и социални медии с перфектни образи на сияещи филмови звезди с деца. Заблуждаваме се в идеал за красота, който изглежда почти непостижим. Нищо чудно, че мнозина се чувстват притиснати от това! Но моля, не забравяйте - 5 до 15% от жените в репродуктивна възраст са засегнати от симптомите на ПКЯ. Така че - не сте сами! В зависимост от степента на тежестта на Синдрома на ПКЯ симптомите са много различни. Често има много лек вариант на Синдрома на ПКЯ, който не ограничава живота Ви по никакъв начин. Важно е да разберете навреме за тази клинична картина и да предотвратите тежкото развитие на симптомите на ПКЯ чрез здравословен начин на живот. Например, загуба на тегло само с 5% може да доведе до нормализиране на менструалния цикъл. Млади жени често идват в моя кабинет с майките си, които искат да поемат контрола върху първите симптоми на ПКЯ. Според мен това е правилният подход. Ако избегнете напълняване по време на пубертета, Вие вече сте постигнали огромно постижение за по-добър живот с ПКЯ. Наднорменото тегло и затлъстяването, в комбинация със Синдрома на ПКЯ, често водят до развитие на диабет и метаболитен синдром в по-ранна възраст. Рискът от рак на ендометриума също е 3 пъти по-висок при ПКЯ без менструално кървене, отколкото при жени без Синдром на ПКЯ. Това трябва да се разпознае и предотврати навреме! Много млади пациенти с ПКЯ идват при мен в началото на 20-те си години, защото искат да се подготвят възможно най-добре за планирането на бременност. Вие сте предупредени, че нещата невинаги могат да се получат толкова лесно и обръщате необходимото внимание на темата за желанието да имате деца. В резултат на това засегнатите от ПКЯ често имат фундаментално предимство пред останалите пациенти, които приемат, че желанието да имат деца може да се реализира с натискането на един бутон, дори ако са готови за това едва на 38 или 40-годишна възраст. В допълнение, някои проучвания дори съобщават, че по-специално жените със СПКЯ имат подобна степен на плодовитост на 42 и на 22. При жени без Синдром на ПКЯ, от друга страна, биологичният часовник тиктака много бързо и броят на яйцеклетките често е напълно изтощен до 37-годишна възраст. Затова не бих препоръчала на никоя жена, ако е възможно, да отлага планирането на бременност след 35-годишна възраст, защото не става дума само за броя на яйцеклетките, но и за качеството. И за съжаление, това намалява бързо за всички нас с възрастта - това означава, че рискът от спонтанен аборт нараства рязко с възрастта на жената. Като цяло може да се каже, че жените със Синдром на ПКЯ имат добри шансове да забременеят. Някои проучвания дори говорят за еволюционно предимство, което се е проявило както през каменната ера, така и в съвременните времена. В края на краищата много от страдащите от ПКЯ са „супермомичетата“, които се раждат с по-висок от средния брой яйцеклетки. В днешно време, когато жените трябва да имат същите професионални възможности като мъжете, и, следователно, искат да отложат желанието си да имат деца за по-късно в живота, и все пак искат да станат майки на 38 години, според мен излишъкът от яйцеклетки определено е предимство!