Подправки, които ни сгряват отвътре

Могат ли подправките да Ви стоплят? Определено – в традиционната китайска медицина и Аюрведа отдавна е известно, че храната като цяло, а и подправките в частност имат термичен ефект върху тялото.

Класическите зимни подправки като кардамон, кориандър, чили, джинджифил, канела и звездовиден анасон са такива. Тяхната суперсила се крие в семената, плодовете, кората и корените на растенията, от които произхождат – съдържащите се в тях етерични масла не само ни предпазват от настинки във влажно и студено време, но и са вкусни и затоплящи.

6 подправки за зимата

1. Кардамон

Ако стриете тъмничките семенца в шушулката кардамон ще усетите приятен аромат на евкалипт, лимон и екзотични цветя. Съдържанието на етерични масла е сравнително високо – от 4% до 8%, освен това кардамонът съдържа антиоксиданти и желязо. Твърди се, че кардамонът има храносмилателен, кръвоснабдяващ и повишаващ апетита ефект, както и че помага срещу лошия дъх и облекчава стомашните болки.

2. Кориандър

Семената от кориандър са основна съставка за различни подправкови смеси, като например тази за къри. Семената на кориандъра се използват основно за подправка, а в страните от Далечния Изток ползват листата и корените за кулинарни цели. Листата и семената на кориандъра имат съвсем различен вкус – вкусът на семената е леко пикантен и сладък, смътно напомня този на портокалова кора. Кориандърът е подходящ за комбиниране с месни и рибни ястия, за коледни сладки и като подправка за хляб. Откакто книгите на звездния готвач Йотам Отоленги са публикувани, кориандърът доби световна популярност и може да бъде открит в множество вегетариански и веган рецепти. Семената от кориандър обаче трябва да бъдат прясно смлени в хаванче, в противен случай вкусът им е нагарчащ. Сред полезните свойства на кориандъра е и спомагането за добро храносмилане.

3. Чили

Успехът на малките шушулки се дължи на съставката капсаицин, която е отговорна за лютивия им вкус – тя заблуждава мозъка да мисли по време на консумация, че има изгарящо действие, а след консумация освобождава ендорфини и активира охлаждащите механизми. Усещането за топлина отвътре ни кара да се изпотяваме. Лютите чушки произхождат от Южна Америка, там традиционно са били ползвани от местните като подправка и като зеленчук, а в Перу дори били приемани като валута. През 1492 Христофор Колумб пренася пикантния зеленчук в Европа.

Има еднo основно правило за лютите чушки и то гласи следното: колкото по-малка е чушката, толкова по-лютива е, колкото по-красив и наситен е цветът ѝ, толкова по-висококачествен сорт е тя. В традиционната ямайска медицина лютите чушки се ползват за лечение на захарен диабет, но и като изпитан домашен лек: чилито може да засили кръвообращението, да регулира вътрешната температура, но и да затопли тялото, има благоприятно действие и срещo чревни инфекции. Консумацията на чили е полезна и при диета с намалено съдържание на натрий, защото пикантността на подправката позволява да добавяте по-малко сол към храната си.

4. Джинджифил

Неговото приложение няма граници: свежата киселинност на джинджифила се комбинира еднакво добре както със солено, така и със сладко. Вкусът е доминиращо пикантен и леко сладък. Джинджифилът присъства във всяка къри смес от подправки. Донесен е от арабските търговски в Рим още през древността, но през Средновековието той започва да се търгува из цяла Европа, последван от период на триумф: измества по-скъпия пипер и се превръща в една от най-ползваните подправки. Освен добрия си вкус, той се смята и за лечебно средство, и за афродизиак. Професионалните готвачи се кълнат в качествата на джинджифила и твърдят, че свежестта и острият му вкус придават неповторимост на ястията. Съдържащите се в джинджифила гингероли стимулират кръвообращението, а за разлика от другите сгряващи подправки, от пресния джинджифил може да се приготви и чай: просто оставете 2 чаши вода да заврят и поставете в тях между 5 и 7 резена пресен джинджифил. Можете да овкусите с лимонов сок и мед по желание.

5. Канела

За европейците произходът на канелата дълго време е бил загадка – търговците са криели тайната, че сладката канелена кора е всъщност вътрешната кора на вид азиатско дърво. Канелата пристига в Европа по Пътя на подправките през 1600 г. и нейният фин аромат вдъхновява кухнята на Средновековието - по онова време повече във френската кухня повече от половината ястия и сосове се приготвят с канела. Колкото по-тънки, фини и леки са пръчиците канела, толкова по-качествена е тя. В традиционната китайска медицина канелата се ползва за сгряване, за да прогони усещанетто за вътрешен студ през студените месеци.

6. Звездовиден анасон

Подправките са лечебни растения и звездният анасон определено е едно от тях. Той предизвиква истински фурор в руския царски двор през 17-ти век, където руските царе обичали да го добавят в чая си. Звездовидният анасон представлява звездовиден плод на вечнозелено дърво, което достига до 8 m височина и живее над 100 години. Той е богат на етеричи масла, най-вече на анетол, а вкусът му наподобява копър и анасон, с нотка на женско биле (лакрица) и доловима острота. Послевкусът е свеж и приятен. Звездовидният анасон може да се ползва цял, нарязан или смлян, предимно се ползва за печене, но е незаменим в микса от подправки Five Spices. Звездовидният анасон е подходящ за овкусяване на риба и морски дарове, усилва сладостта на тиквата, праза и кореноплодните, използва се и като съставка в някои лекарства за грип, защото се смята, че оказва положителен ефект върху дихателните пътища. Подобно на канелата, той има и благоприятен ефект върху храносмилането.

Здравето е толкова вкусно!

^{Зимна рецепта: Греяно вино или безалкохолен боровинков пунш}

Съставки

2 L червено вино или сок от боровинки
1 с.л. канела
6 бр. звездовиден анасон
3/4 с.л. джинджифил
1 ч.л. мляно индийско орехче
1 ч.л. млян карамфил
1 ч.л. майорана
1 ч.л. кардамон
1 ч.л. черен пипер
175 g мед

Начин на приготвяне:

Смесете съставките да заврят, оставете ги за 15 минути да врят, прецедете внимателно сместа и накрая добавете меда.