Тормоз в училище: С тези съвети можете да помогнете на детето си

Училищетото трябва да бъде място за развитие и обучение и когато изведнъж се превърне в място, където децата се страхуват, много родители са обезпокоени. Кога трябва да се говори за тормоз в училище, как да се действа при съмнение за тормоз и кога следва да се намесим? Тези въпроси измъчват родителите.

Тормоз в училище

Психичният тормоз в училище може да причини несигурност и да доведе до чувство на безнадеждност не само при децата, но и при техните родители. Коучът и психотерапевт Ханс Кристиан Юрцека има практика във Виена, където консултира хора, пострадали от психически тормоз. Той отговаря и на нашите въпроси по темата.

1. Как се дефинира психичният тормоз и кога може да се говори за наличие на тормоз в училище?

Психичният тормоз е социален феномен, при който насилието се случва в рамките на група от хора. Става въпрос за тормоз, ако следните предпоставки са изпълнени:

Насилие: то може да има различни форми – както психически, така и физически. Все по-голяма роля в това играят и онлайн медиите: т.нар. кибертормоз е особено стресиращ за жертвите, защото чат групите и социалните медии са широко разпространени и оттеглянето от тях води много бързо до социална изолация.
Разпределение на ролите: има извършители, които умишлено тормозят жертвата си. Странични хора или наблюдатели, които са част от групата, допринасят за ескалацията на ситуацията.
Дисбаланс на силите: между жертвата и извършителя съществува дисбаланс на силите, който се засилва чрез тормоза.
Повтаряемост: не става въпрос само за един случай, защото психичният тормоз се извършва системно и многократно.

Социални и лични последствия: жертвите на тормоз страдат много, те са социално изключени и се чувстват все по-безпомощни.

2. Как се стига до психичен тормоз в училище и какви може да са причините?

Училището е мястото, където децата и тийнейджърите изпробват различни неща, имат социален опит и явленията на груповата динамика стават особено интензивни. Често става въпрос за справяне с конфликти, утвърждаване на социален статус в групата, справяне със собствените несигурности/проблеми или за изразяване на чувства като разочарование или скука. Тормозът в училище често е съпроводен и с дискриминация заради различията между децата като например пол, външен вид, сексуална ориентация, миграционен произход или социален статус.

3. Кои са знаците и предупредителните сигнали, които могат да ни покажат, че детето ни е обект на тормоз в училище?

Следните знаци могат да ни покажат, че става въпрос за тормоз:

Промени в поведението: децата се държат по различен начин, губят удоволствието от предишните си интереси и занимания или се отдръпват социално.
Емоционални промени: децата внезапно започват да се страхуват, раздразнителни са, неконцентрирани или пренебрежителни.
Физически оплаквания: загуба на апетит, проблеми със съня, главоболия или храносмилателни проблеми могат да са показателни стресови фактори за конфликти. Физическите наранявания са алармени знаци, които могат да показват ниво на ескалация.
Влошаване на академичните постижения също може да е свързано с преживян тормоз.
Загуба или повреда на личните вещи могат да бъдат причинени от тормоз.

4. Какво може да направи родителят, ако има съмнение, че детето му е жертва на тормоз в училище?

Преди всичко е много важно да приемете детето си сериозно, да го изслушате внимателно и да елиминирате страха и едва тогава съмненията за тормоз трябва да се разглеждат открито и директно. Колкото е по-голям кръгът на замесените хора, толкова по-добре може да се помогне. Учителите са длъжни да се намесят, като и други родители могат да бъдат подведени под отговорност. Конкретната ситуация трябва да бъде бързо прекратена, а допълнително е от значение и да се обсъждат теми като респект, динамика на групата и поведение при конфликти – както в училище, така и у дома. При директната помощ на жертвите от психичен тормоз става въпрос преди всичко да се прекъсне цикълът на преживяното безсилие, за да могат засегнатите отново да се почувстват способни да действат и сигурни в себе си. В такива ситуации може да бъде полезна и терапевтичната подкрепа от специалисти.

Schülerin ist wegen Cybermobbing traurig.

5. И обратното, какво можете да направите, ако се опасявате, че детето Ви може да тормози някого?

Тук е особено важно да говорите открито с детето си и да го научите на значимостта на уважителното сътрудничество и конструктивните стратегии за разрешаване на конфликти. За да се излезе от цикъла на тормоза, са необходими смелост и самоувереност - това се отнася както за жертвите, така и за извършителите.

6. Какъв е най-добрият начин да говорите с учителите или с другите родители за тормоза в училище?

Колкото по-бързо и по-конкретно, толкова по-добре. Тормозът в училище винаги е опасен, защото негативната групова динамика се стабилизира с течение на времето и затова трябва да бъде прекъсната бързо. Засегнатите трябва да се обърнат за помощ към учителите и другите съмишленици възможно най-пряко и да изискват ефективни мерки. Това основно включва следните стъпки:

Споделяне на информация: Какво се е случило или се случва сега?
Насърчаване на съзнанието на всички засегнати: Как да разпознаваме критичните ситуации?
Развиване на социални умения: Какво мога да направя?
Подкрепа на гражданската смелост: Как да се намеся? Да кажем стоп!

7. Към кого можете да се обърнете, ако се чувствате неспособни да се справите със ситуацията?

Специалисти като училищни психолози, социални работници или психотерапевти могат да бъдат ценна подкрепа към персонала в съответното училище.

8. Имате ли други съвети, които искате да споделите със засегнатите учители, родители и деца?

Ситуациите с психичния тормоз се развиват благодарение на мълчанието на засегнатите, затова: съберете смелост, насочете бързо вниманието си към проблема и активно и потърсете помощ от различни места и съмишленици.