Родителство, ориентирано към индивидуалните нужди - това е същността на Gentle Parenting!

Клаудия Коварик, какво означава за Вас genlte parenting (грижовно родителство)?

Грижовно родителство описва модел, който е ориентиран към нуждите на децата и ги подкрепя в справянето с емоциите им. В още по-широк смисъл става дума за това как отношенията между родителите и децата могат да се оформят по уважителен начин и на равни начала. Началото на грижовното родителство се крие в теорията за привързаността на Джон Боулби и Мери Ейнсуърт.

Какви принципи следва този модел на гриживното родителство?

От ключово значение са съпричастността, разбирането и уважението. Родителите подкрепят децата си в разпознаването на техните нужди и чувства. В резултат на това децата се научават да овладяват емоциите си и да уважават желанията на другите хора. Целта е да се хармонизират нуждите на всички членове на семейството.
Малките деца зависят от родителите си, за да задоволяват техните нужди - от храна, топлина, сигурност и безопасност. Осъзнаването на това и отговорното поведение на родителите са други основни принципи на грижовното родителство.

Какво e непрепоръчително при ориентираното към индивидуалните нужди родителство?

Всяко дете има нужда да бъде обгрижвано с уважение и добрина. Става въпрос за уважително отношение към децата, каквото има към възрастните. Това означава, че всякакъв вид насилие, като например викане, наказване, засрамване е забранено. Наказанията, заплахите и заповедите също се избягват при грижовното възпитание. Вместо това децата трябва да бъдат разбрани, какви са техните техните нужди и чувства, за да им се предложат варианти за действие и решения.

Какви са предимствата на грижовното родителство?

Признателният, любящ и ориентиран към привързаността подход към детето насърчава неговото развитие. Те се възприемат като самостоятелни хора, чиито желания и нужди се уважават. В идеалния случай те получават "помощ, за да си помогнат сами". Чувствителността на децата се подобрява и те израстват като зрели хора, за които отношението към другите с уважение и грижа е нещо естествено.

Има ли този родителски модел и недостатъци?

В динамиката на взаимоотношенията, ориентирани към нуждите, трябва да се отчитат и зачитат потребностите на всички членове на семейството. Майките обаче често пренебрегват себе си. Те преминават собствените си граници, за да могат да откликнат на децата си по най-добрия възможен начин. Поради тази причина много родители са подложени на натиск, пренебрегват грижата за себе си и скоро се оказват на изчерпване на ресурсите си. И обратното, децата свикват, че някой винаги е на разположение, за да разпознае и посрещне нуждите им. Ако се развие модел, при който родителите поемат разрешаването на потребностите и конфликтите, вместо да насочват децата сами да намерят решение, се развива неблагоприятна и нежелана среда.

Значи има и критични мнения срещу ориентирано към индивидуалните нужди родителство?

Грижовното възпитание всъщност се отнася до чувствителност и готовност за връзка. Често обаче тези емоции се изваждат от контекста и се представят като своеобразна "кутия със съвети и трикове" за успешно родителство. Това може да доведе до създаването на погрешни убеждения: децата трябва да се кърмят, да се носят на ръце и да се оставят да спят в семейното легло възможно най-дълго. Това обаче само по себе си не са насоки, които трябва да се спазват, за да се задоволят нуждите на децата. Грижовното възпитание често е критикувано и за това, че е твърде ориентирано към детето, че родителите стават "роби на децата си" и им позволяват да растат без граници. Точно обратното: правилата и границите са необходими, особено когато става въпрос за безопасност и социално поведение. Тези правила обаче се предават от родител на дете в партньорство, което се характеризира с уважение и разбиране.

Не оказва ли грижовното родителство до известна степен натиск върху родителите?

Според мен в момента родителите като цяло са подложени на голям натиск. Да се отнасят внимателно към собствените си деца, да не повтарят (предполагаемите) грешки на поколението на родителите си, да задоволяват нуждите и желанията си, като същевременно осигуряват финансова сигурност и стабилност - това са огромни предизвикателства.
Колкото по-малко родителите са способни да възприемат, назовават и удовлетворяват собствените си нужди и чувства, толкова по-малко са способни да изпълняват изискванията си по отношение на отглеждането на децата си. Ето защо грижата за себе си трябва да има голям приоритет в семейната среда.

Как всъщност работи ориентираното към нуждите родителство в ежедневието?

В практиката си на семеен психолог многократно се сблъсквам със следните ситуации:

Пример 1: Без сладкиши на касата в супермаркета

На всички ни се е случвало: детето иска нещо, но не го получава и реагира гневно - например настоява за бонбони на касата в супермаркета. Следвайки принципите на грижовното възпитание, родителят назовава чувството на детето: "Разбирам, че сега си ядосан и разочарован. Разбирам, че се чувстваш по този начин, защото в момента искаш нещо друго. Нормално е да си ядосан." Детето получава спокойна подкрепа в емоционалния си изблик. То е уверено, че родителите му се грижат за него, дори когато изпитват негативни емоции.

След това родителите предлагат на детето си възможни решения, като му дават възможност за избор и му позволяват да изпита самостоятелност. С други думи, родителите подхождат търпеливо:

1. Какво иска (от какво се нуждае) детето: Например, то е гладно, отегчено и т.н.
2. Как се чувства (емоция): Родителят назовава как се чувства детето му.
3. Съобщават на подходящ за детето език какво очакват сега от него и какви правила има (граници): Например да не се купуват продукти, когато дете мрънка в супермаркета. Вместо това насърчават самостоятелността по време на пазаруване, като позволяват на детето да избере някакъв плод например.

Пример 2: Кратка почивка за родители

Също толкова важно е обаче като родител да съобщавате за собствените си нужди и граници - например след напрегнат работен ден: "Мили деца, имам нужда от малко спокойствие и време за себе си. Бих искалa да полежа на дивана сама за десет минути. През това време можете да слушате аудиокнига или да редите пъзел". По този начин на децата е ясно какво се иска от тях и защо. Децата обикновено са по-чувствителни, отколкото си мислим. И те се учат "чрез моделиране", т.е. като наблюдават родителите си. В идеалния случай детето по-късно ще може да каже, че има нужда от няколко минути за себе си.

Пример 3: Детето реагира гневно "от нищото"

Ако Ви се струва, че детето плаче без причина, неспокойно е или е ядосано, родителите могат да се опитат да разберат каква нужда се крие зад това поведение и да проявят съпричастност към него. Осъществяването на физически контакт и предаването на чувство за сигурност са добри начини да установите връзка с емоционално разстроено дете.

• Запазване на спокойствие в стресови ситуации;
• Разпознаване на нуждите на децата;
• Разпознаване и подкрепа на чувствата им;
• Да обръщате внимание на собствените си нужди са ключови аспекти на успешната връзка родител-дете.