„Съжалявам“: как да се извиним правилно, според експерт

Съжалявам: ето така се прави

В живота има много ситуации, в които се извиняваме. Ако случайно се сблъскаме с някого, ако прекъснем някого, ако попитаме непознат за посоката или ако сме наранили чувствата на другия човек или след някакъв спор.
Парадоксът е, че когато човек е наистина важен за нас, често ни е по-трудно да кажем „съжалявам“.

Понякога се извиняваме, въпреки че изобщо не е необходимо. Кога едно извинение изпълнява своята цел и кога всъщност не е нужно да искаме прошка, ни разказва Изабела Матис.

Госпожо маг. Матис: Какво са чувствата на вина и как възникват те?

Чувствата на вина са емоционални реакции, които се появяват, когато имаме усещането, че сме нарушили собствените си ценности или морални представи и сме навредили на другите. Те често са свързани с желанието да поправим или компенсираме случилото се. Може да се каже, че чувствата на вина възникват от вътрешен конфликт между нашето поведение и съвестта ни. Важно е също така, че социалната и културната среда играят роля, тъй като вината често се „научава“: децата рано научават, че определени действия имат последствия.

Срамът и вината действат като вътрешен компас, който ни показва кога правим нещо, което може да навреди на себе си или на другите. Като ни насърчава да се държим съобразително и да проявяваме внимание към другите, срамът допринася за социалната хармония и груповата сплотеност. Помага ни да се впишем и да бъдем приети в групата, като ни кара да осъзнаем как поведението ни влияе на другите. Срамът действа като вид „социална спирачка“, която укрепва колективната и взаимната солидарност.

Кога казвате „съжалявам" и кога не е необходимо да се иска прошка?

Извинението е полезно, когато нашето поведение или думи са наранили някого - умишлено или неволно. Извинението показва, че ни е грижа за благополучието на другия човек и преосмисляме поведението си.

Не е препоръчително обаче да се извинявате, ако това се дължи просто на социален натиск или за бързо „изглаждане“ на конфликти. Един половинчат опит да се извините, за да избегнете конфликт, може само да изостри конфликта в дългосрочен план.

Освен това е наистина важно да не се извинявате за собствената си гледна точка, лични нужди или чувства, тъй като това може да отслаби собствената ви представа за себе си в дългосрочен план. Понякога обаче може да е необходимо поне обяснение за начина, по който се изразявате

Но защо понякога е толкова невероятно трудно да се извиним?

Да се ​​извиним често ни е трудно, защото означава да признаем грешка и да поемем отговорност за поведението си. Това обикновено звучи много просто: „Направих нещо нередно, затова се извинявам.“

Но всички ние познаваме сложната практическа реализация и известния „капан“ в ситуацията. А именно, когато сами сме наранени, обидени или разочаровани и нашата реакция, макар и нелогична, все пак е била правилна от интуитивна гледна точка. Често е трудно да насочим собствените си мисли в друга посока и по този начин да станем емоционално способни да се извиняваме от сърце.

Понякога обаче имаме и страх, че едно извинение няма да бъде достатъчно, за да поправи предишното поведение и че нашият събеседник все още ще бъде наранен, разочарован или ядосан. Следователно, едно извинение винаги изисква и значителна доза смелост.

Как най-добре да кажем „съжалявам“?

Добро извинение показва истинско съжаление. То трябва да бъде формулирано точно, като ясно се посочи грешката и се поеме отговорност за собственото поведение, без да се оправдава или прехвърля вината на външни обстоятелства.

Извинение с „но“, като например „Съжалявам, но ти също…“, не показва истинско осъзнаване и по-скоро наранява събеседника.

Искреното извинение обаче включва и предложение за поправяне на грешката, когато е възможно, и гарантира, че извинението не е само за това да се почувствате по-добре. Фактът, че се извинявате и преосмисляте собственото си поведение, показва, че приемате думите си сериозно и се опитвате да направите подобрения.

Защо е важно и здравословно да се извинявате?

Извинението е лечебно, защото показва, че благополучието на другия е важно за нас и че поемаме отговорност за действията си. За другия човек искреното извинение често означава признание за болката, която е претърпял, което създава основата за прошка и доверие.

На лично ниво извинението също е акт на себеприемане и насърчава емоционалното съзряване. Помага ни да укрепим собствените си ценности и да се справяме с грешките по здравословен начин. Да можеш да се извиниш означава да си толкова стабилен в себе си, че да можеш да приемеш грешките си, без да поставяш под въпрос собственото си самочувствие. Това „смело самоприемане“ има укрепващ ефект и ни помага да намерим мир със себе си.

В този контекст намирам за много вълнуващ и въпроса: „Какво ме накара да направя това? Какво чувство – от какво имах нужда?“ В този случай може да се окаже, че самият човек е бил в емоционална криза.

И от друга страна, защо е толкова важно да не се извиняваме постоянно за всичко?

Всеки, който постоянно се извинява за всичко, отслабва представата си за себе си и подкопава собствените си нужди и граници.

За да насърчим здравословните отношения, самооценката и емпатията трябва винаги да бъдат в баланс. Да се извиняваме, когато наистина е уместно, запазва силата на извинението и защитава нашето самооценяване. Така се учим да поемаме отговорност за грешките си, без да се налага постоянно да се оправдаваме за своето съществуване и нужди.

Способността да понасяме конфликти и да отстояваме собствените си ценности и нужди в дискусии е също толкова важна за човешкото съжителство, колкото и поправянето на грешка или извинението при допусната грешка.

Моето заключение:
Извинението е мощен инструмент за социалното и личното благополучие. То ни помага да признаем грешките си, да поемем отговорност и да излекуваме отношенията. В същото време е важно да намерим баланс и да поемем отговорност само когато е наистина уместно. Със съчувствие, отговорност и автентичност успяваме да използваме извиненията смислено в нашите отношения и да приемем себе си с нашите силни и слаби страни.