Медитация: Специалист разказва за реалните ползи от нея

Да преминаваш през деня балансиран и усмихнат като будистки монах – кой не би искал това? Но дали доброто настроение на въпросните монаси всъщност се дължи на ежедневните сеанси по медитация? За много хора това е част от сутрешната рутина - но какво всъщност прави медитацията? Действителните ползи от медитацията ще Ви изненадат...

Има много изследвания за ефектите от медитацията. Петер Зедлмайер, професор по изследователска методология и оценка в Института по психология към Технологичния университет в Кемниц, се занимава с различни резултати от изследвания в своята книга „Силата на медитацията“. Това са основните му открития:

Различни видове медитация и техните ефекти

Има различни видове медитация. Някои са добри за начало, като например медитация при ходене. Научете за тези техники в нашата публикация „Да се научим да медитираме“. Други форми са по-подходящи за напреднали с медитацията, като:

Bodyscan (медитация, насочена към тялото)
Мантра медитация
Емоционална медитация (напр. медитация на „любяща доброта“)
Водена медитация
Випасана медитация (медитация на внимание)
Медитация на Ошо (динамична медитация)

В зависимост от вида на медитацията и фокуса, ефектът от нея може да изглежда различно.

Положителните ефекти от медитацията

Повече щастие и спокойствие? Практиките на медитация всъщност имат следните изненадващи ефекти:

1. Положително въздействие върху социалните взаимоотношения

Проф. Седлмайер обяснява в своята книга колко големи са всъщност индивидуалните ефекти от медитацията. Всеки, който е очаквал фокусът или вниманието да бъдат номер 1, ще бъде опроверган. Интересното е, че медитацията влияе предимно върху качеството на социалните ни взаимоотношения. Така нареченото качество на социалните отношения се насърчава особено от форми на медитация като „любяща доброта“.

2. Намаляване на временната тревожност

Според проф. Седлмайер медитацията е особено подходяща за „елиминиране на негативното“. Не е чудно тогава, че страховете, които възникват между тях, могат да бъдат намалени с помощта на медитация.
Забележка: Ако се страдате от тревожност или други психични проблеми, не забравяйте да потърсите професионална помощ. Медитацията може да действа като съпътстваща терапевтична мярка, но не може да замести психотерапията.

3. Намаляване на негативните чувства

Редовните медитационни сесии могат да намалят появата на негативни емоции като гняв, страх, завист и ревност. С течение на времето това може да има положително въздействие върху собственото Ви отношение към живота. Шамата медитацията е добър начин да се върнете към емоционално спокойно състояние.

4. Повече осъзнатост

Осъзнатостта и практиките за медитация са тясно свързани. Още по-изненадващо е, че възприятието и осъзнатостта изпитват подобрение основно чрез медитация.

5. По-малко стрес

Проучванията показват, че медитацията е добър начин за намаляване на стреса. Ненапразно съществува будистката поговорка: „Медитирайте по 20 минути всеки ден. Освен когато сте твърде заети. След това медитирайте за един час. Затова - ако установите, че страдате от твърде много психическо натоварване, отделете поне 20 минути за медитация. Негативните вярвания, които често се свързват със стреса, като например „Никога няма да успея“, могат да бъдат изместени на заден план.

Според проучвания медитацията има по-малък ефект върху това:

Концентрирано учене и повишена способност за учене

Според проучвания не може да се очаква голям напредък в ученето чрез медитация. Просто слушайте себе си и собствения си опит с усвояването на материал.

Контрол на емоциите

Докато медитацията често се препоръчва като помощ при ADHD, изглежда, че има малък ефект и върху регулирането на емоциите (което е трудно при ADHD). Това е така, защото техният контрол е умствен фактор, а не емоционален фактор. Според проф. Седлмайер емоционалните фактори могат да бъдат по-добре повлияни чрез медитативни практики.

Непосредствените ефекти от медитацията

В зависимост от вида на медитацията определени сектори в мозъка могат да бъдат директно контролирани и стимулирани, обяснява проф. Седлмайер. Например медитационните практики като „фокусирано внимание“ активират области от мозъка, които служат на „когнитивния контрол и доброволното регулиране на вниманието“, като същевременно се занимават по-малко с частите, отговорни за блуждаенето на мислите. „Медитацията за любяща доброта“ от друга страна е насочена към зоните, които отговарят за телесните сигнали и емоции. „Медитацията на мантрата“ от своя страна показва „повишена активност в зоните, свързани с планирането и изпълнението на доброволна двигателна дейност, както и в областите, свързани с визуална обработка и въображение.“ Въпреки това, една област винаги е била адресирана, така наречената инсула: тя е отговорна за контролирането на тялото, осъзнаването на собственото дишане и самонаблюдението на собствените мисли.

Ефектът от медитацията в дългосрочен план

Ако медитацията се практикува за по-дълъг период от време, това може да доведе до по-съзнателни действия, по-добра памет и забавяне на процеса на стареене.

Извод:

Въпреки многото проучвания, все още има доста изследователски потенциал в областта на изследването на медитацията. Какво е установено досега: в зависимост от техниката на медитация, различни ефекти от медитацията могат да бъдат насърчавани повече. Медитацията ни носи най-много в нашите социални взаимоотношения. Редовната медитация също има дългосрочен ефект върху работата на нашия мозък и дори може да забави процеса на стареене.