Бъдете щастливи със себе си: Ето как!

Да се приемем сами, каквито сме – с всичките ни слаби и силни страни, провали и успехи – това е един примамлив, но невинаги лесен процес. Повярвайте ни, заслужава си: себеприемането е в основата на това да се чувстваме щастливи. Какви съвети са полезни, за да приемете себе си с всичкия си багаж? Ето какво споделя с нас експерт.

Представете си, че седите пред огледалото, негримирани и голи и си мислите: „Аха, значи това съм аз.“ Разглеждате се, без да се оценявате, без да се критикувате, но и без да се одобрявате. Така можем метафорично да наблюдаваме себеприемането.
Гмурваме се с психотерапевта Маг. Хайдемари Едер по-дълбоко в тематиката, за да видим можем ли да се научим да се приемаме и какво помага, ако не успеете да приемете себе си и да бъдете щастливи.

Госпожо Едер, какво означава терминът „себеприемане“?

Това е способността да се приемете такива, каквито сте: с всичките си силни и слаби страни, успехи и грешки. Всеки, който приема себе си, може да се справя със собствените си грешки и провали, не обезценява и не съди себе си – може да бъде щастлив. При себеприемането става въпрос да обърнете поглед към себе си с разбиране и да се учите от негативните преживявания, без да се обезсърчавате.

Себеприемането ли е ключът към щастието?

Себеприемането е важен аспект в развиването на личността: то допринася да изградим едно здравословно разбиране към себе си и да водим самостоятелен и пълноценен живот.

Защо им е толкова трудно на някои хора да приемат себе си?

Живеем в общество, което изисква високо ниво на персонализиране и производителност. Очаква се да сме вечно млади и се стремим към един почти недостижим идеал за тяло. Нашето общество е нетолерантно към грешки и има учебна система, която е фокусирана върху недостатъците, вместо върху силните страни. Тези ценности са ни внушени от най-ранна детска възраст, така че да станат част от нас, без дори да се запитаме защо. Изречения като:

„Не си достъчно добър“
„Това не си го заслужил“
„Никой няма да те харесва, ако си такъв“
„Прекалено си дебел, мързелив и т.н.“ действат като вътрешна сила, която ни пречат да приемем себе си и да се харесваме. Точно тези интернализации ни пречат да сме щастливи.

По какво се различава себеприемането от любовта към себе си?

Себеприемането е предпоставка и основа за любов към себе си, но и позволява да разпознаем несъвършенствата си и да заглушим своите вътрешни критици. Да обичаш себе си води своето начало от себеприемането и включва едно доброжелателно и състрадателно отношение към самите нас – както и грижата за нас самите, която е изключително важна в трудни житейски ситуации.

Как да приемем себе си с всичките си предполагаеми слабости и недостатъци?

Една възможност да се упражнявате в себеприемането е да се държите така със себе, както бихте се държали с Вашия най-добър приятел. Да бъдете най-добрия приятел на себе си означава да таите към себе си респект, приятелско отношение и съчувствие. Ще чуете и разберете собствените си нужди и ще се застъпите за тях, когато се отнасят по неподходящ начин с Вас. Важни изречения, които може да практикувате, са така наречените утвърждения:

„Добре съм, какъвто съм“
„Аз съм ценен“
„Мога да правя грешки и да се уча от тях.“ Тези изречения трябва да осигурят противовес на интернализираните негативни вярвания.

Има ли конкретни упражнения, които помагат да приемем себе си по-добре?

Положителен диалог със себе си: тук трябва да обърнете внимание на вътрешните диалози, самокритиката и обезценяването и да ги замените с подкрепящи твърдения. Вие се насърчавате сами и си припомняте силните си страни и успехи. Тук помага и въпросът: „Какви изречения или какво поведение ще си пожелаете да чуете и видите от един свой приятел?“
Дневник на благодарността: всеки ден записвайте по три позитивни неща, които са Ви се случили.
Грижа за себе си: отделете време за себе си и правете неща, които Ви карат да се чувствате добре.

Колко време е нужно, докато се научим да се приемаме и да станем щастливи?

Да се упражняваме в себеприемане – това може да продължи цял живот. Никога не е късно да започнем и никога не сме изцяло готови с това. Себеприемането не е нещо, което учим, за да го отметнем от списъка със задачи, а го практикуваме всеки ден, цял живот, нещо подобно на вниманието.

Колко време е нужно, докато се научим да се приемаме и да станем щастливи?

Лоши, запомнящи се преживявания от детството, травма от привързаност или всякакви болезнени изживявания в миналото могат да затруднят развитието на състрадалната връзка със себе си. Бих препоръчала психотерапия, ако човек не успее да развие това качество.